За книгата: 2003 / Изключителен руски религиозен философ Семьон Лудвигович Франк (1877-1950), изключително последователно развиващ основната парадигма на руската религиозна философия - парадигмата на Всеединството, в поместените в това издание негови съчинения той играе несвойствена за себе си роля – излиза извън границите на чистата, така да се каже, философия и създава плодотворен модел за свързване на последната с теологията. В тази книга Франк излага основите на християнството и доказва, че цялото съществено съдържание на християнството се основава на религиозния опит, на „срещата на човешкото сърце с Бога“, на живото „общение с Бога“. Разграничавайки две концепции за вяра, вярата като доверие и вярата като надеждно знание, Франк показва, че доверието във властта предполага такива преживявания, които показват, че властта наистина изразява истината за Бог. Следователно дори вярата в религиозния авторитет се основава на вярата като знание, основано на религиозен опит. По същия начин той твърди за връзката между нашето разчитане на „положително откровение“ и нашите непосредствени религиозни преживявания. Философът разглежда подробно концепцията за страданието в рамките на религиозната концепция и историко-културното развитие, което като цяло е характерно за повечето руски философи от 19 и началото на 20 век.